коя си...

Коя си ти...
... прозирния ти дъх извира сънища
от мекотата ми копнеят белези
без пръсти и лица
излез навън
разкъсай самотата ми...
разбудена от сенките
на вятъра
с очи - отровен цвят
с роса по устните - изригнала вселена
хвърли синджирите
в праха на моя страх
до дълбините на ума ми
слез
по кръста тих
към стъпалата настрани
ела за мен
и после се върни

сега не съм...
но още помня...
бях