8/24/2011

бяла любов

Имам покана
да изоставя вярата си
в преддверието на храма
и кръста - на стъпалата...
да откъсна словата си
преди зазоряване,
и когато
вече ги няма
да стопя мисълта си
в сплав от тежко
човешко олово
и сребърно злато.
Имам посока...
по-настрани
от свещенната тишина
на зората
и мъждука с особена,
жертвена светлина.
Лепкаво-восъчни капчици,
изрисувани в стъпалата -
малка пътечка
към недомислената страна
на танцуващи с птици
души.
Имам онази ръка...
отразена между звездите
на млечната бяла пътека...
/тих и изкусен палач
някак забравил за самотата/
... никога не греши.

Нямам нареченото
след залеза
тихичко "нека".
Твоята бяла любов,
вярвайки...
го разруши.

Няма коментари:

Публикуване на коментар