тихо...

Светът е продължение
на тежките сълзи,
изгаснали в сърцето неизплакани.
Неслучената музика
в елея им тежи...
разпръсква се, за да покълне някога
в избистрените капчици
на новата зора,
понесла тишината си на пръсти
след нежната покана
на небесния хорал,
напяващ ми
за тайното завръщане...

... но аз съм непрогледна
за спасителния мрак,
с листенца не улавям гласовете...
и сребърния полъх не рисува,
нито знак
в дъха
на разраненото ми цвете...

познавам само дъжд
от истински сълзи,
в които този свят ме продължава.

Мълчете Ангели.
Пороя ми грози
и вас да обрече на всезабрава.