Какво да им прощавам. Аз съм простичка.
Устроена съм само да обичам.
Да ми прощават ленената рокличка,
и розите, с които ще се кича.
Да си прощават друг на друг усмивките.
Че ги прераждат като покаяния.
Небе напал, и лешояд в копривата.
Простени нека са им подаянията.
Простени нека тръгнат да убиват.
Простена е душевната им смърт.
А всеки ден без прошка си отива
момиченце, в бърлогата на кърт.
Новородена още, Палечка на дните,
в просията на бедните ни същности.
Без прошка ще се залича в следите и.
Дори и не помислям да се връщам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар