Прекършен сън... Познат кръговъртеж.
Покълнали дихания, в асфалта.
В зениците - от страх, един ръмеж
душата преобръща в смъртно салто.
Очаквания стъпват оголели.
Осиротяла нежност се препъва...
и цялата реалност овършели
стенания беззвучни я прегъват.
Безсмисъл е последния ми танц.
Очите си оприличих на птица,
изгубила без полета си шанс
да утоли жадуване, в сълзица.
Навярно, ако в сетния си дъх
да различа успея, онзи повик...
Навярностите са затворен кръг.
Лишен от милост, до асвалта. В Бога.
Няма коментари:
Публикуване на коментар