Когато те нямам зад слепите очни дъна
поели посока назад, към прастария спомен
дори да изгрява над златни олтари деня,
дълбоко отвътре душата ми само се рони.
Когато си ехо от стъпки, утеха и сън,
и в топлия миг на зората не те осезавам...
дълбоко отвътре, с мъглите... поемам навън
и пленник на тиха печал неизменно оставам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар