Задуха северняка през комина и заразказва северни легенди.
Огнището напето му намигна и затанцува с пламъчета ярки.
Една светулка със кожухче синьо ефирно на перваза ми приседна
да си поеме дъх и да почине, на път към огледалната пързалка.
Сестриците и бързаха нагоре, балетните си рокли да покажат
на коледно усмихнатите хора, от радост зачервили носовете.
Две сребърни елхи се наговориха история да им разкажат
щом някой украси ги и отворят за празничната вечер домовете си.
Многозначително задрънкаха и чайника, и мъничките чашки по лавиците.
Една голяма табла се накичи с дантелена покривка от хартия.
Кутията за хляп си забърбори че никой не подхърляше трошици
на птиченцата, мръзнещи на двора, омаяни от зимната магия.
Креслото ми се залюля блажено и се приготви приказки да слуша.
Крачетата на крива табуретка забързаха на топличко под шала ми.
На баба шишовете, старото вретено и очилата и до мен се сгушиха
а аз налях на всички горски чай и седнах на земята, да разказвам.
И всяка вечер в малката ми къщичка, задуха ли в комина северняка
за моите другарчета измислям вълшебности и чуднички истории.
За принцове, принцеси и за замъци, Небесното Блаженствено дочакали,
и за едно момиченце по нощничка, останало, за да напътства хората.
Няма коментари:
Публикуване на коментар