Парлива вечер.
Миг преди разсъмване.
Или по залез бе...
Не помня мрака.
Още.
Завоя някак рязко се завърна
и запустя с последните ни нощи.
Задави се в най-есенната гама
безплътно приютила сетивата ни.
В които най-осмислено те нямам.
Но устните...
ръцете ни.
Телата ни...
Извивката в токата на колана ти..
неволната якичка
по гърдите ми...
Преди да се обърнеш
аз останах.
Ти...
Преди да се обърна
ме опита.
Няма коментари:
Публикуване на коментар